Георги Белов: Чрез "Синя Коледа" искам да дам пример на младото поколение

Георги Белов е бивш ученик на СУ "Христо Ясенов" и активен гражданин на Община Етрополе. В града ни е познат като голям фен на ПФК "Левски" и инициатор на редица благотворителни кампании. През 2019 г. той беше номиниран и за "Етрополец на годината".

С Георги Белов разговаря Неда Трaнчева от 9.б клас

- Здравей, Георги. В нашия град си популярен като организатор на една много благородна инициатива. Разкажи ни повече за "Синя Коледа"?

- "Синя Коледа" е благотворителна инициатива, която се организира всяка Коледа в различни градове на България.Самата идея на кампанията е да се съберат финансови средства, чрез които да се закупят хранителни продукти от първа необходимост за нуждаещи се хора. Продукти като брашно, захар, олио и месо. Количеството се определя в зависимост от събраните финансови средства.
Миналата година, когато организирах първата "Синя Коледа" в Етрополе, бяха събрани близо 2000 лв. С тази сума успяхме да подготвим 52 плика от 460 килограма храна, които раздадохме непосредствено преди зимните празници. Сумата от 2000 лв. беше събрана от мои близки и приятели. Зад тази кауза, която тогава се направи за пръв път в Етрополе, застанах аз и местният фен клуб на ПФК "Левски". Тогава всеки един от дарителите имаше някаква връзка с мен или с момчетата от клуба, което беше напълно нормално. Тази година подготвям "Синя Коледа 2". Вече се включиха много приятели, сред които редица футболисти от ПФК "Левски" и баскетболисти от БК "Левски". Надявам се да се включат и много граждани на Етрополе.

- Как се появи идеята за тази благородна инициатива?

- От Калин Станчев - един човек, който е пример за мен. Той организира подобни инициативи във Велико Търново и ме мотивира да го направя и за нашия град. Дава ми съвети, които се опитвам да спазвам, за да мога да помогна на повече хора. Нямам лична или материална изгода. Абсолютно всеки един лев отива за храна. Няма политически игри или интереси. Има пример, който ми е показан, и аз съм длъжен да го предам на тези след мен, за да може поколението, което е след нас, да бъде по-добро от нашето.

- Kампанията се организира предимно от фенове на ПФК "Левски", но имал ли си случаи, в които и хора от друг отбор да застанат зад вас? 

- Разбира се. Има едно момче, което е фен на един друг отбор, наш голям съперник. И той се включва в кампанията. Казва се Лъчезар и освен финансово, помага и в организацията. Един приятел казваше така: "Като малък мен са ме завели на единия стадион, а теб на другия". Това, че сме привърженици на различни отбори, не бива да ни прави врагове.

- Правиш добро, но случвало ли ти се е да бъдеш упрекван за това?

- Имам една любима поговорка: "Няма ненаказано добро". Упрекван съм, естествено. Много възрастни хора се обидиха, че не са получили пликове. Много хора говореха, че кампанията ни е предизборна агитация. Левски ни учи, че "Дела трябват". Аз лично не обръщам внимание на хорското мнение и винаги следвам една максима, която чух навремето от Кеворк Кеворкян: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще".

- След като зарадвахте толкова много възрастни хора в нужда, ти лично как се почувства? 

- Не мога да кажа, че съм се почувствал приятно. Има го хубавото усещане, че си помогнал и си зарадвал някого, но в очите на хората, които срещнах този ден, видях много мъка. Спомням си, че в село Ямна имаше една баба, която не беше яла никога сушеница и ни попита как се готви. Друга жена от същото село се разплака и падна да ми целува краката. Случи се дори баба да ни почерпи с вафла, която си беше разделила на три, за да има за закуска, обяд и вечеря. Мъчно е да видиш хората как живеят и как се радват на нещо, което ние приемаме за даденост. Става ти болно. Този ден ме накара да се замисля как стигнахме дотук и какво се обърка след 1989 г. Така жадуваната свобода се оказа мираж на собствените ни амбиции да бъдем различни и свободни. Васил Левски го е казал в предсмъртното си писмо: "Тоз, който ни освободи, той ще ни и пороби". Миналата "Синя Коледа" направих снимки, за да покажа, че пликовете са раздадени. Тази "Синя Коледа" съм организирал приятели, които да ги раздават, а аз ще се опитам да заснема всичко на видео, за да може да се видят реалните емоции на всички тези възрастни хора, които цял живот са се трудили за нашата страна.

- Смяташ ли се за достатъчно оценен от обществото, защото са твърде малко хората като теб, които са се сетили да направят подобно нещо?

- Всеки има нужда да бъде оценен от обществото, за да се чувства значим. Лично за мен е важно да покажа, че моите родители са възпитали и отгледали едно дете, което се е превърнало в мъж. Мъж, който не мисли само за себе си. Оценката на семейството ми е най-важна за мен.

- Защо според теб е важно да бъдем добри не само преди Коледа?

- Преди време направих един социален експеримент. Инициативата се казваше "Син Трети март" и се проведе на националния празник на България. Абсолютно същата идея, но в по-малък размер. Тогава осъзнах, че хората имат едно вътрешно чувство, което ги кара да бъдат по-добри на Коледа. Отделно като икономист мога да кажа, че реално погледнато, повечето хора получават и тринадесета заплата през месец декември, което е основният фактор да даряват повече пари тогава.

- Номиниран си за "Етрополец на годината", какво означава за теб това призвание?

- Що се отнася за мен, роден съм в Етрополе, където завърших гимназията с отличие. Записах в най-добрия икономически университет в страната, като специалността ми е "Бизнес икономика", а специализацията ми "Бизнес анализи и проекти". Завърших с отличие и сега ми предстои дипломиране. Интересното е, че в училище не харесвах математика и дори не бях добър в нея. По отношение на номинацията за "Етрополец на годината". Когато във фейсбук страницата ме номинираха, веднага се обадих на Борил Караканов и му казах, че не искам да участвам. За мен тази класация избира личност, която е популярна сред обществото. Какво имам предвид? В нея не се гледат делата, а популярността. Всички в нея заслужават уважение, нека да го отбележа, но в нея има хора, които работят дадена работа и заради това са номинирани. Те си изпълняват просто служебните задължения. По тази логика и твоите родители трябва да бъдат номинирани. Или примерно учителят ти, който ти е помогнал и ти е дал задачата да ми зададеш тези въпроси. Те не заслужават ли да бъдат оценени от обществото за това, че си изпълняват служебните задължения? В подобен тип класации трябва да се гледа първичността, а това е добротата. Мога да говоря много по тази тема, но нека не се отклоняваме.

- Кой беше любимият ти предмет в училище и има ли учител, който никога няма да забравиш?

- По цитатите, които ти давам, можеш да се досетиш, че съм харесвал историята. И до днес обичам да чета биографични книги. Последно си купих четири книги, които разказват за ген. Владимир Вазов, Стефан Стамболов, Цар Борис Трети и Васил Левски. Спомням си всеки един учител от училище и уважавам всичките. Няма да забравя Людмила Пешева, моята учителка по математика.

- Kак би описал себе си с няколко думи?

- Мога да се определя като различен. Доста пъти са ми го казвали и често ми е пречило. Аз съм човек, който си изразява мнението, а системата не обича хора със собствено мнение или такива, които се опитват да направят нещо, което е различно от матрицата, в която живеем.

- За финал ще те помоля да посъветваш нещо днешните ученици?

- Бих ги посъветвал да четат. Знам, че звучи тривиално и всеки го казва, но учението те изгражда като личност. Нямам предвид само уроците в училище. Може да си намерите хоби и да се образовате в него. Като ученик ходех на таекуондо, свирех на китара, записвах музика. Опитайте се да си намерите вашето нещо и се развивайте в него. Това са най-хубавите ви години, не ги пропилявайте!